Преди време заснех серия портрети, вдъхновени от картините на Моне и Веснецов. Още по-рано, по време на сватбена фотосесия, улових кадър на младоженците, който носеше настроението на песента от филма „Неочаквана ваканция“. А преди това, в амазонската джунгла, снимах под влияние на фотографиите на великия Себастиао Салгадо. Случвало ми се е да заснема съвсем интуитивни кадри — като този на съпругата ми, седнала на стол — и едва по-късно да осъзная, че съм виждал подобна сцена във филма „Flashdance“. Или портрет на младо момиче, който впоследствие ми напомни за работата на Надар със Сара Бернар. Дори в абстрактните отражения по стъклата които снимах, откривам нещо познато — сякаш от картините на Хуан Миро или Джаксън Полък.

Споделям това, защото с времето разбрах нещо важно: докато снимам — понякога съзнателно, друг път напълно интуитивно — в кадрите ми неизбежно се преплитат всички онези образи и вдъхновения, които съм срещал през живота си. Картини, фотографии, книги, филми, музика… Всички те ме съпътстват в процесът на творене и често присъстват в творчеството ми по един или друг начин.