Миналата година направих няколко портрета вдъхновени от картини на художниците Моне и Веснецов. А преди това, докато снимах сватба бях направил един кадър на младоженците, вдъхновен от песничката към филма „Неочаквана ваканция“. А още преди това, по време на екскурзията ми в амазонската джунгла, снимах вдъхновен от снимките на великият фотограф Себастиао Салгадо. Снимах и жена ми на един стол, а след това си дадох сметка че съм виждал подобно сцена във филма „Flashdance“. Както и кадър на младо момиче, за който после си дадох сметка, че прилича да един от портретите на легендарната френска актриса Сара Бернар, направен от великият Надар

Казвам всичко това, защото си давам сметка, че често докато снимам, кога осъзнато, кога не, вкарвам в снимките си елементи от изкуството, което съм виждал през живота си, за скромните си 50 години на тази земя. Били те картини на художници или фотографи. Били те книги, филми, музика или някакъв друг вид произведения на изкуството. Всички те ме съпътстват в процесът на творене и често присъстват в творчеството ми по един или друг начин.

Точно както е казал великият фотограф Ансел Адамс:

“Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.”