Мианмар 2019
Едно от най-интресните места, на които съм бил с най-невероятно топлите и дружелюбни хора на планетата, това е Мианмар. Честно казано, не мога да си представя мианмарец, който да е груб, гледащ „накриво“ или пък да ни обиди и напсува.
Местните хора определено изглеждат по-различно от нас. Много от мъжете ходят с дълги поли, като има мъжки и женски поли.
Хората си рисуват лицата с каша стрито дърво – „танака“, за което казват, че предпазва от силното слънце, а жените го правят и за красота.
Друго специфично нещо за мианмарците е дъвченето на „бетел“. Това са орехчета от Арекова палма, които се увиват в листата на растение наречено бетел. Дългогодишните дъвкачи често са с почернели, изпопадали зъби и гледката е крайно отблъскваща.
Посетихме три основни града, като започнахме от най-големиат град – Янгон.
Там се намира Шведагон пагода (наричана още Златната пагода) поради факта, че е покрита с много тонове чисто злато, за което се смята, че е на стойност 90 милиона долара. На върха на високата 98 метра ступа, има златен глобус с натъпкани 4350 диаманта и един 76 каратов смарагд. Дали това е така, не мога да кажа.
Баган пък е древен град, в който няма никаква престъпност. Там има над 3000 будистки храма, ступи и пагоди.
А в град Мандалей направихме разходката до езерото Туантаман, където се намира мостът У-Бейн – най-дългият в света мост от тиково дърво.
