Моят баща
Сякаш беше преди цяла вечност, но си спомням времето, когато бях дете и баща ми ме учеше да снимам с неговия фотоапарат „Beirette“. Показваше ми как да поставям черно-белият филм в него, а после как да настройвам скоростта и блендата, за да излезе читава снимка. След това, затворени в неговата тъмна лаборатория, на червена светлина проявявахме снимките.
Не, баща ми не беше фотограф. Дори не разбираше почти нищо от фотография. Знаеше единствено как да си зареди филма, да настрои фотоапарата така, че да снима и после да си изкопира сам снимките. И това е нещото, на което ме научи.
Но аз също не станах фотограф. Поех в съвсем друга посока и завърших керамика в художествено у-ще.
Много години по-късно, когато станах на Христовата възраст – 33, страстта ми към фотографията се разпали отново и аз станах фотограф. Тогава започнах да правя снимки на баща ми. Снимах го основно как шие на шевната си машина. И не, баща ми не беше шивач. Той можеше да шие, понеже неговият баща е бил шивач.
Колкото повече минаваха годините, аз все повече го снимах с ясното съзнание, че той не винаги ще е сред нас и че един ден, когато него вече го няма, тези снимки ще имат безценна стойност. И разбира се, този момент безмилостно настъпи. Малко след като навърши 84 години, добрият Господ го прибра при себе си.
За това в тази селекция съм подбрал най-хубавите 84 снимки, които съм му правил през последните 15 години от живота му. От момента, в който започнах да го снимам през 2008-ма, почти до самата му кончина през 2023. Вярвам, че фотографията има способността да спира времето, като замразява ценните мигове от живота, запазвайки ги завинаги. Поради тази причина споделям с всички вас тези снимки на моя баща, който нито беше шивач, нито беше фотограф, но можеше и да шие и да снима. Шивачът беше баща му, а фотографът е синът му.
